През порта стара преминавам
по плочника почуквам с токове.
Градината през май
пак е поела пролетните сокове.

И тази пролет слънцето е
огряло къщата и двора,
където тихо преминават
безкрайни върволици от хора.

Вътре в стаите е спряло
времето отдавна
и стаени тук ни гледат
експонати от епоха странна.

И без милост обвиняват
тез отливки от престъпни стъпки
до сърцето със отвор куршумен,
от които ме побуват тръпки

Дори аз съм тук виновна
за смъртта нелепа -
нали българин е стрелял
във гърдите на Алеко.